gasenica (Гъсеница)
49 287
4.10.2013 г., 20:10 ч.  

Някъде към 5:30 сутринта 

  Поезия » Любовна
444 0 6

Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,

извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).

Държиш ме в прегръдка мълчалива

и дълго галиш моите коси!

А после - устните ти на врата ми,

попиват следите от сълзи,

нежен допир, топъл дъх, забързан пулс...

и много, много красота -

тревогата и болката изчезват в мрака,

няма вече самота.

Това е моето спасение,

но само, само в мисълта...!

© Гъсеница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще опитам, наистина ще положа усилия. Искам да си почувствам любимата гъсеничка, искам си прегръдката, целувката за сбогом в този живот. Оценявам подкрепата ти, благодаря ти и те прегръщам от сърце, М!!!
  • Мила Дони, ще ти прозвучи странно, но с тренировки се получава.Опитай да материализираш мислите си.Особено нощем.С постоянство ще почувстваш физически твоята гъсеничка.И това не е бягане от реалността, както някои биха казали, а освобождаване на съзнанието.Ще се почувстваш щастлива ако успееш.Дишай, мила!
  • !!!
Предложения
: ??:??