Някъде, някога, някакси
Знам, някога, случайно в ден прекрасен,
някъде ще спреш ти до мен.
Знам, някъде, по някакъв си начин,
някакси ще дойде този ден.
Знам, някога, когато най-тъгувам,
някакси ще стоплиш моя ден.
Ах, ако знаеш с колко се сбогувах,
някакси да бъдеш в моя плен.
Знам, понякога дори звездите плачат,
някъде в кът усамотен.
Знам, някакси дори да стане,
ти отново ще си с мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Брияна Все права защищены
