Знам, някога, случайно в ден прекрасен,
някъде ще спреш ти до мен.
Знам, някъде, по някакъв си начин,
някакси ще дойде този ден.
Знам, някога, когато най-тъгувам,
някакси ще стоплиш моя ден.
Ах, ако знаеш с колко се сбогувах,
някакси да бъдеш в моя плен.
Знам, понякога дори звездите плачат,
някъде в кът усамотен.
Знам, някакси дори да стане,
ти отново ще си с мен...
© Брияна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
