Някъде, някога, някакси
Знам, някога, случайно в ден прекрасен,
някъде ще спреш ти до мен.
Знам, някъде, по някакъв си начин,
някакси ще дойде този ден.
Знам, някога, когато най-тъгувам,
някакси ще стоплиш моя ден.
Ах, ако знаеш с колко се сбогувах,
някакси да бъдеш в моя плен.
Знам, понякога дори звездите плачат,
някъде в кът усамотен.
Знам, някакси дори да стане,
ти отново ще си с мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Брияна Всички права запазени
