Някъде там
Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко,
детството шарено в снимките неми остана.
Старо хвърчило - прокъсано, сиво и жалко,
с него покриха гнездото си черните врани.
В нощите будни, когато луната се пълни,
скита сърцето из млечния сън на звездите
и радостта от живота в душата покълва,
в нова посока политат крилата на дните.
Вика я пътят към светлия храм на мечтите,
да си припомни вкуса на узряла надежда.
Бликат сълзите, дълбоко в душата й скрити,
подтик незрим на вълшебни места я отвежда.
* * *
Вятърът нежно целува лицето красиво,
облаци бели в небето свободни се реят.
Тя се разхожда под свода от цъфнали сливи,
с мила усмивка на приказна слънчева фея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
