20 февр. 2009 г., 11:18

Няма да се дам! 

  Поэзия
678 0 4

Понякога съм толкова сама.

И даже малко поизплашена.

Като дете, боящо се в тъмна нощ,

се свивам под луната

и моля се без глас.

Но идва слънчев лъч,

а с него и надежда плаха,

укрепваща с всеки час.

Аз съм жива и ще продължа,

защото знам,че някой там

над мене бди.

Няма да се дам на тъмнината!

 

© Росица Малчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!
  • Надеждата си "плаха" укрепи, вяра имай, светлината улови и в живота смело се впусни!!! Харесва ми !
  • Не се давай! Поздрави!
  • Радвам се за теб, че не се даваш на тъмнината... Ама дай му някаква форма, де! Тъй е нито стихотворение, нито проза...
Предложения
: ??:??