20.02.2009 г., 11:18 ч.

Няма да се дам! 

  Поезия
688 0 4

Понякога съм толкова сама.

И даже малко поизплашена.

Като дете, боящо се в тъмна нощ,

се свивам под луната

и моля се без глас.

Но идва слънчев лъч,

а с него и надежда плаха,

укрепваща с всеки час.

Аз съм жива и ще продължа,

защото знам,че някой там

над мене бди.

Няма да се дам на тъмнината!

 

© Росица Малчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!
  • Надеждата си "плаха" укрепи, вяра имай, светлината улови и в живота смело се впусни!!! Харесва ми !
  • Не се давай! Поздрави!
  • Радвам се за теб, че не се даваш на тъмнината... Ама дай му някаква форма, де! Тъй е нито стихотворение, нито проза...
Предложения
: ??:??