Няма да се дам!

20 feb 2009, 11:18

Poesía

679 0 4

Понякога съм толкова сама.

И даже малко поизплашена.

Като дете, боящо се в тъмна нощ,

се свивам под луната

и моля се без глас.

Но идва слънчев лъч,

а с него и надежда плаха,

укрепваща с всеки час.

Аз съм жива и ще продължа,

защото знам,че някой там

над мене бди.

Няма да се дам на тъмнината!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2009-02-20T14:07:57+02:00

Поздрав и прегръдка за стиха,мила!
LUXY (Лушка Кочева)

2009-02-20T14:03:17+02:00

Надеждата си "плаха" укрепи, вяра имай, светлината улови и в живота смело се впусни!!! Харесва ми !
ARTY (Сашка Нешева)

2009-02-20T14:01:48+02:00

Не се давай! Поздрави!
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-02-20T11:56:10+02:00

Радвам се за теб, че не се даваш на тъмнината... Ама дай му някаква форма, де! Тъй е нито стихотворение, нито проза...