Feb 20, 2009, 11:18 AM

Няма да се дам!

Poetry

1.1K 0 4

Понякога съм толкова сама.

И даже малко поизплашена.

Като дете, боящо се в тъмна нощ,

се свивам под луната

и моля се без глас.

Но идва слънчев лъч,

а с него и надежда плаха,

укрепваща с всеки час.

Аз съм жива и ще продължа,

защото знам,че някой там

над мене бди.

Няма да се дам на тъмнината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав и прегръдка за стиха,мила!

2009-02-20T14:07:57+02:00
LUXY (Лушка Кочева)

Надеждата си "плаха" укрепи, вяра имай, светлината улови и в живота смело се впусни!!! Харесва ми !

2009-02-20T14:03:17+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Не се давай! Поздрави!

2009-02-20T14:01:48+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Радвам се за теб, че не се даваш на тъмнината... Ама дай му някаква форма, де! Тъй е нито стихотворение, нито проза...

2009-02-20T11:56:10+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0