Понякога съм толкова сама.
И даже малко поизплашена.
Като дете, боящо се в тъмна нощ,
се свивам под луната
и моля се без глас.
Но идва слънчев лъч,
а с него и надежда плаха,
укрепваща с всеки час.
Аз съм жива и ще продължа,
защото знам,че някой там
над мене бди.
Няма да се дам на тъмнината!
© Росица Малчева All rights reserved.