stel88 (Стеляна)
80 1791
8 авг. 2010 г., 20:02

Няма да се отървеш 

  Поэзия
987 0 14

Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето,
остърга ме от подметката си животът
и нямам настроение за угризенията му.

Само как ще свикна, че запечатва ме подът,

когато и там тебе виждам още,

разтеглен в щедростта на тишината,

в лепкавото, следсмъртно нищо?

 

От друга болест изпитвам болка -
 ранено ли е сърцето ти, само питам се?!
Маловажно ми се струва, че моето заглъхва.

Излишно е и късно за мен да мисля...
Обещавам, че, когато стане ти непоносимо,
ще се превръщам в дрезгавия шепот на листата,
 a после в снежинка, развълнувана от вятъра -
нежно ще те докосвам с ледени целувки...
Ти само изчакай снегът да ме върне
и разтопена в прегръдка да ме попият гърдите ти.

© Стеляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??