Няма да се отървеш
Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето,
остърга ме от подметката си животът
и нямам настроение за угризенията му.
Само как ще свикна, че запечатва ме подът,
когато и там тебе виждам още,
разтеглен в щедростта на тишината,
в лепкавото, следсмъртно нищо?
От друга болест изпитвам болка -
ранено ли е сърцето ти, само питам се?!
Маловажно ми се струва, че моето заглъхва.
Излишно е и късно за мен да мисля...
Обещавам, че, когато стане ти непоносимо,
ще се превръщам в дрезгавия шепот на листата,
a после в снежинка, развълнувана от вятъра -
нежно ще те докосвам с ледени целувки...
Ти само изчакай снегът да ме върне
и разтопена в прегръдка да ме попият гърдите ти.
© Стеляна All rights reserved.
