5 дек. 2009 г., 00:51

... Няма да съм твоята жена

1.2K 0 8

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.

Избра да ме изпратиш в Рая,
да платя високата цена.
Само Господ, той разбира,
колко много ми е струвало това.

Наивно исках да съм твоя
и ето... твоя съм сега!
Не мога да виня съдбата,
че Втора ще съм... аз бях наясно  с това.

Ти не ме излъга, че си само мой
и, всъщност, съм ти благодарна за това...
Ти честен с мене беше,
от началото и до сега.

Сама избрах си тази стъпка,
какво печеля и какво изгубвам...
И, дори съсипана да бъда след това,
пак бих повторила греха!

Виновната съм само аз и не отричам,
наясно съм, че си имал живот досега...
Той на лента не е записан,
ти имаш съпруга, имаш деца,
а аз обещах да се съобразявам с това...

Но...
Времето не ще се върне,
няма да поправим младостта.
Аз няма никога да съм на нейно място,
няма да съм твоята жена!...

                                        

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не го разбирам чувството на героинята... Но пък чуждото не ми е безразлично!
    Поне е знаело момичето(лир.героиня)за положението си. Щеше да е кофти ситуация ако беше разбрала след време и ако ненавижда(по принцип) такива жени! Пепел ми...
  • И... ако имаше стих, който да не завършва на "А" - щях да бъда учудена..
    Съжалявам, Надя! Споделените чувства не правят Поезия! (или... споделени, но не по този начин)
  • Е, не, не мога да си спра сълзите...Бръкна ми в сърцето това, което си написала...Дано наистина не е изживяно...
  • Благодаря
  • Хареса ми горе написаното .
    Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...