5.12.2009 г., 0:51

... Няма да съм твоята жена

1.2K 0 8

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.

Избра да ме изпратиш в Рая,
да платя високата цена.
Само Господ, той разбира,
колко много ми е струвало това.

Наивно исках да съм твоя
и ето... твоя съм сега!
Не мога да виня съдбата,
че Втора ще съм... аз бях наясно  с това.

Ти не ме излъга, че си само мой
и, всъщност, съм ти благодарна за това...
Ти честен с мене беше,
от началото и до сега.

Сама избрах си тази стъпка,
какво печеля и какво изгубвам...
И, дори съсипана да бъда след това,
пак бих повторила греха!

Виновната съм само аз и не отричам,
наясно съм, че си имал живот досега...
Той на лента не е записан,
ти имаш съпруга, имаш деца,
а аз обещах да се съобразявам с това...

Но...
Времето не ще се върне,
няма да поправим младостта.
Аз няма никога да съм на нейно място,
няма да съм твоята жена!...

                                        

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го разбирам чувството на героинята... Но пък чуждото не ми е безразлично!
    Поне е знаело момичето(лир.героиня)за положението си. Щеше да е кофти ситуация ако беше разбрала след време и ако ненавижда(по принцип) такива жени! Пепел ми...
  • И... ако имаше стих, който да не завършва на "А" - щях да бъда учудена..
    Съжалявам, Надя! Споделените чувства не правят Поезия! (или... споделени, но не по този начин)
  • Е, не, не мога да си спра сълзите...Бръкна ми в сърцето това, което си написала...Дано наистина не е изживяно...
  • Благодаря
  • Хареса ми горе написаното .
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...