5.12.2009 г., 0:51

... Няма да съм твоята жена

1.2K 0 8

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.

Избра да ме изпратиш в Рая,
да платя високата цена.
Само Господ, той разбира,
колко много ми е струвало това.

Наивно исках да съм твоя
и ето... твоя съм сега!
Не мога да виня съдбата,
че Втора ще съм... аз бях наясно  с това.

Ти не ме излъга, че си само мой
и, всъщност, съм ти благодарна за това...
Ти честен с мене беше,
от началото и до сега.

Сама избрах си тази стъпка,
какво печеля и какво изгубвам...
И, дори съсипана да бъда след това,
пак бих повторила греха!

Виновната съм само аз и не отричам,
наясно съм, че си имал живот досега...
Той на лента не е записан,
ти имаш съпруга, имаш деца,
а аз обещах да се съобразявам с това...

Но...
Времето не ще се върне,
няма да поправим младостта.
Аз няма никога да съм на нейно място,
няма да съм твоята жена!...

                                        

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не го разбирам чувството на героинята... Но пък чуждото не ми е безразлично!
    Поне е знаело момичето(лир.героиня)за положението си. Щеше да е кофти ситуация ако беше разбрала след време и ако ненавижда(по принцип) такива жени! Пепел ми...
  • И... ако имаше стих, който да не завършва на "А" - щях да бъда учудена..
    Съжалявам, Надя! Споделените чувства не правят Поезия! (или... споделени, но не по този начин)
  • Е, не, не мога да си спра сълзите...Бръкна ми в сърцето това, което си написала...Дано наистина не е изживяно...
  • Благодаря
  • Хареса ми горе написаното .
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....