Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.
Избра да ме изпратиш в Рая,
да платя високата цена.
Само Господ, той разбира,
колко много ми е струвало това.
Наивно исках да съм твоя
и ето... твоя съм сега!
Не мога да виня съдбата,
че Втора ще съм... аз бях наясно с това.
Ти не ме излъга, че си само мой
и, всъщност, съм ти благодарна за това...
Ти честен с мене беше,
от началото и до сега.
Сама избрах си тази стъпка,
какво печеля и какво изгубвам...
И, дори съсипана да бъда след това,
пак бих повторила греха!
Виновната съм само аз и не отричам,
наясно съм, че си имал живот досега...
Той на лента не е записан,
ти имаш съпруга, имаш деца,
а аз обещах да се съобразявам с това...
Но...
Времето не ще се върне,
няма да поправим младостта.
Аз няма никога да съм на нейно място,
няма да съм твоята жена!...
© Надя Георгиева Всички права запазени
Поне е знаело момичето(лир.героиня)за положението си. Щеше да е кофти ситуация ако беше разбрала след време и ако ненавижда(по принцип) такива жени! Пепел ми...