5 dic 2009, 0:51

... Няма да съм твоята жена

  Poesía
1.2K 0 8

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.

Избра да ме изпратиш в Рая,
да платя високата цена.
Само Господ, той разбира,
колко много ми е струвало това.

Наивно исках да съм твоя
и ето... твоя съм сега!
Не мога да виня съдбата,
че Втора ще съм... аз бях наясно  с това.

Ти не ме излъга, че си само мой
и, всъщност, съм ти благодарна за това...
Ти честен с мене беше,
от началото и до сега.

Сама избрах си тази стъпка,
какво печеля и какво изгубвам...
И, дори съсипана да бъда след това,
пак бих повторила греха!

Виновната съм само аз и не отричам,
наясно съм, че си имал живот досега...
Той на лента не е записан,
ти имаш съпруга, имаш деца,
а аз обещах да се съобразявам с това...

Но...
Времето не ще се върне,
няма да поправим младостта.
Аз няма никога да съм на нейно място,
няма да съм твоята жена!...

                                        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не го разбирам чувството на героинята... Но пък чуждото не ми е безразлично!
    Поне е знаело момичето(лир.героиня)за положението си. Щеше да е кофти ситуация ако беше разбрала след време и ако ненавижда(по принцип) такива жени! Пепел ми...
  • И... ако имаше стих, който да не завършва на "А" - щях да бъда учудена..
    Съжалявам, Надя! Споделените чувства не правят Поезия! (или... споделени, но не по този начин)
  • Е, не, не мога да си спра сълзите...Бръкна ми в сърцето това, което си написала...Дано наистина не е изживяно...
  • Благодаря
  • Хареса ми горе написаното .
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...