24 нояб. 2007 г., 21:41

Няма как

825 0 1
                                     Няма  как

                      Студено  ли  ти е, кажи?
                      Или  сърцето  в  беда  тъжи...
                      Частичка  от  мене  ще дам,
                      сърцето  е топло, лава  прелива...

                       Ах,  ще   усетиш  моя  дар
                       и колко  обич за  всеки пак има,
                       жали  душа ми ранима. 
                       Макар че  понякога  страшно тъжи...

                       До  старец  беден  ще  приседна
                       и  циганче с ръка ще  погаля...
                       За  неправда и  за  лъжа
                       силите  свои няма  как  да  жаля...

                       И просяк  жалък приседнал,
                       виж, подава  треперещ  слаба  ръка...
                       Знам,  няма  как  да  отмина,
                       в сърцето нося Божия  звезда...
                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогна ме , Елена, наистина носиш в сърцето си голяма дарба - Божията звезда ! Прегръщам те !

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...