Няма как
Студено ли ти е, кажи?
Или сърцето в беда тъжи...
Частичка от мене ще дам,
сърцето е топло, лава прелива...
Ах, ще усетиш моя дар
и колко обич за всеки пак има,
жали душа ми ранима.
Макар че понякога страшно тъжи...
До старец беден ще приседна
и циганче с ръка ще погаля...
За неправда и за лъжа
силите свои няма как да жаля...
И просяк жалък приседнал,
виж, подава треперещ слаба ръка...
Знам, няма как да отмина,
в сърцето нося Божия звезда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены