Няма късна любов.
Забрави за страха!
Не от времето трябва да скрием
своя порив суров -
тази млада река,
придошла като зимна стихия.
Скален праг ù е бряг.
Водорасли от смях
се заплитат в подмолите тъмни.
Криви раци сноват.
Остри камъни бдят
златоперите рибки да спънат!
Пожелай си мига,
който спира дъха,
като ромон красив - да не свършва!
Няма късна любов.
Има тих благослов....
и надежда, че той ни покръства!
© Маргарита Петрова Все права защищены
Браво!