29.01.2012 г., 18:04 ч.

Няма късна любов 

  Поезия » Любовна
1957 0 16

 

                          Няма късна любов.

                          Забрави за страха!

                          Не от времето трябва да скрием

                          своя порив суров -

                          тази млада река,

                          придошла като зимна стихия.

 

                          Скален праг ù е бряг.

                          Водорасли от смях

                          се заплитат в подмолите тъмни.

                          Криви раци сноват.

                          Остри камъни бдят

                          златоперите рибки да спънат!

 

                          Пожелай си мига,

                          който спира дъха,

                          като ромон красив - да не свършва!

                          Няма късна любов.

                          Има тих благослов....

                          и надежда, че той ни покръства!

 

 

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има надежда!
    Браво!
  • Радвам се, че прочетох!
    Благодаря за удоволствието!
  • Поздравления!
  • Поздравления и аплодисменти!
  • Браво и от мен!
  • Категорично,стилно,романтично!Аплодисменти и от мен!
  • Браво!
    Нещо, което си заслужава да бъде прочетено!
  • "Пожелай си мига,
    който спира дъха,"
    Прекрасно!
    Сърдечен поздрав!
  • "Няма късна любов.
    Има тих благослов....
    и надежда, че той ни покръства!"
    Поздрав за прекрасният стих!

  • Прекрасно е!!!
  • Искрено се надявам наистина да няма късна любов!Хубаво стихотворение!Поздрави!
  • Разбира се, че няма! Важното е да е споделена! Поздрав!
  • Великолепно! Какъв ритъм, какво чувство, какви рими - семпли и приблизителни, но толкова хубави!
    Единствено последният ред не ми е понятен, малко религиозно има в него, а на мене лично тези идеи не ми допадат.
    А вярно ли е, че няма късна любов? "Стар пън кога се разпали, по-силно гори!"- казва пословицата. И цитират и Пушкинското
    "Любвьи все возрасты покорны ...", но забравят за продължението:
    "...
    Но в возраст поздный и бесплодный,
    на повороте наших лет,
    безумен страсты юный бред -
    как бури осеньи холодной
    в болоте обращают луг,
    и обнажают лес вокруг!"
  • Наистина е удоволствие! Свежи метафори, хубав финал, висок емоционален градус. Оригинална стихова постройка, изострено светоусещане. Желая леко перо!
  • Удоволствие е!
    Браво!
  • оставам с удоволствието да съм първият прочел.
Предложения
: ??:??