Няма късна любов.
Забрави за страха!
Не от времето трябва да скрием
своя порив суров -
тази млада река,
придошла като зимна стихия.
Скален праг ù е бряг.
Водорасли от смях
се заплитат в подмолите тъмни.
Криви раци сноват.
Остри камъни бдят
златоперите рибки да спънат!
Пожелай си мига,
който спира дъха,
като ромон красив - да не свършва!
Няма късна любов.
Има тих благослов....
и надежда, че той ни покръства!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
