24 июн. 2009 г., 00:40
Нещо във съзнанието ми просветна,
очи отворих, бързо се съвзех.
И тази моя лоша болест -
коварно пуста е и няма лек.
Тъжна вест за тебе беше
моето лечение - безмълвно на легло.
Студените ръце, нозете боси,
хапчета, системи, пустото тегло.
Тъгата в твоите очи се настанила -
уютно, сякаш е в хотел.
Престоят дълъг е - минута след минута.
Безмълвно и отчаяно минава ден след ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация