ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
Jun 24, 2009, 12:40 AM

Няма лек 

  Poetry » Love
692 0 5

Нещо във съзнанието ми просветна,

очи отворих, бързо се съвзех.

И тази моя лоша болест -

коварно пуста е и няма лек.

 

 

Тъжна вест за тебе беше

моето лечение -  безмълвно на легло.

Студените ръце, нозете боси,

хапчета, системи, пустото тегло.

 

 

Тъгата в твоите очи се настанила -

уютно, сякаш е в хотел.

Престоят дълъг е - минута след минута.

Безмълвно и отчаяно минава ден след ден.

 

 

Седиш и чакаш, правиш се на смел.

И даваш повече, отколкото си взимал...

Единствена молитва в теб и мен -

щастието на вратата да почука.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??