Няма лек
Нещо във съзнанието ми просветна,
очи отворих, бързо се съвзех.
И тази моя лоша болест -
коварно пуста е и няма лек.
Тъжна вест за тебе беше
моето лечение - безмълвно на легло.
Студените ръце, нозете боси,
хапчета, системи, пустото тегло.
Тъгата в твоите очи се настанила -
уютно, сякаш е в хотел.
Престоят дълъг е - минута след минута.
Безмълвно и отчаяно минава ден след ден.
Седиш и чакаш, правиш се на смел.
И даваш повече, отколкото си взимал...
Единствена молитва в теб и мен -
щастието на вратата да почука.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
