ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
24 jun 2009, 0:40

Няма лек 

  Poesía » De amor
633 0 5

Нещо във съзнанието ми просветна,

очи отворих, бързо се съвзех.

И тази моя лоша болест -

коварно пуста е и няма лек.

 

 

Тъжна вест за тебе беше

моето лечение -  безмълвно на легло.

Студените ръце, нозете боси,

хапчета, системи, пустото тегло.

 

 

Тъгата в твоите очи се настанила -

уютно, сякаш е в хотел.

Престоят дълъг е - минута след минута.

Безмълвно и отчаяно минава ден след ден.

 

 

Седиш и чакаш, правиш се на смел.

И даваш повече, отколкото си взимал...

Единствена молитва в теб и мен -

щастието на вратата да почука.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??