Няма ли лек
Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак,
утре - жертви на пътя.
В парламентарният мрак
други яйца се мътят.
Все питаме - до кога?
Сами обаче нехаем.
Как се отключва врата
за която мечтаем?
Говорим един език,
ама се самослушаме.
С всеки трагичен миг
карат ни да се сгушваме.
Вече гърбати, белязани,
вейка държим вместо сопа.
Няма ли лек за прокажени,
мащехата Европа?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
