Няма ли лек
Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак,
утре - жертви на пътя.
В парламентарният мрак
други яйца се мътят.
Все питаме - до кога?
Сами обаче нехаем.
Как се отключва врата
за която мечтаем?
Говорим един език,
ама се самослушаме.
С всеки трагичен миг
карат ни да се сгушваме.
Вече гърбати, белязани,
вейка държим вместо сопа.
Няма ли лек за прокажени,
мащехата Европа?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
