Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак,
утре - жертви на пътя.
В парламентарният мрак
други яйца се мътят.
Все питаме - до кога?
Сами обаче нехаем.
Как се отключва врата
за която мечтаем?
Говорим един език,
ама се самослушаме.
С всеки трагичен миг
карат ни да се сгушваме.
Вече гърбати, белязани,
вейка държим вместо сопа.
Няма ли лек за прокажени,
мащехата Европа?...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
