28 апр. 2015 г., 21:35

Няма ме...

523 0 3

 

Няма ме...

Мълча... от теб сърцето ми изтръпна,
препълнено с мълчания и лъжи,
душата ми с поезия изтръгна,
погали я, а после я уби.

Събирам си парченцата надежда,
и няма със какво да ги слепя,
изплаках и сълзите си копнежни,
не знам дали отново ще летя.

Мълча... не виждаш ли, че съм умряла,
превърнах се във късче самота,
преглъщам мъката си, след това изгарям
и няма ме... така, че ще мълча...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сте мили!
  • Не си заслужава да страдаш за лъжата, която убива поезията.бъдещето те зове обещаващо...
    Нека те направи щастлива най-чистата и искрена любов!
  • хич не мълчиш...
    Поздрави Цвети

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...