Мълча... от теб сърцето ми изтръпна,
препълнено с мълчания и лъжи,
душата ми с поезия изтръгна,
погали я, а после я уби.
Събирам си парченцата надежда,
и няма със какво да ги слепя,
изплаках и сълзите си копнежни,
не знам дали отново ще летя.
Мълча... не виждаш ли, че съм умряла,
превърнах се във късче самота,
преглъщам мъката си, след това изгарям
и няма ме... така, че ще мълча...