28 апр. 2015 г., 21:35

Няма ме...

522 0 3

 

Няма ме...

Мълча... от теб сърцето ми изтръпна,
препълнено с мълчания и лъжи,
душата ми с поезия изтръгна,
погали я, а после я уби.

Събирам си парченцата надежда,
и няма със какво да ги слепя,
изплаках и сълзите си копнежни,
не знам дали отново ще летя.

Мълча... не виждаш ли, че съм умряла,
превърнах се във късче самота,
преглъщам мъката си, след това изгарям
и няма ме... така, че ще мълча...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сте мили!
  • Не си заслужава да страдаш за лъжата, която убива поезията.бъдещето те зове обещаващо...
    Нека те направи щастлива най-чистата и искрена любов!
  • хич не мълчиш...
    Поздрави Цвети

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....