Живееш в лудия град,
опитваш да не си му във власт.
Не виждаш, не чуваш, за да не влезеш в капан.
Спасени знаеш, че ''САМ ще си дам''!
И онова нужно ''сърце от стомана'',
всекиму искам да стана.
Да затръшвам вратите на детския плач,
да отминавам бедата през друг тротоар...
Да не виждам жената с цветята в тъмния здрач,
да изхвърлям храната пред гладната твар.
И моите грижи броя и броя...
И запасявам се с нови - за утре, за "след". ...