Няма пак да се предам

empousa5 (Електра)
30 281

16 июл. 2015 г., 18:12

Поэзия

777 3 2

Пределът ми изнервен се гуши във страха си -

храни се от лоши мисли и повели,

а чувствата отдавна са заспали,

спокойствието ми завинаги отнели.

... И дишам ужас, раждам мисли почернели,

ровя се в душевния си ад,

тези две ръце до болка уморени

треперят и прегръщат страх.

... И болката ми във очите пак прозира

яхнала спокойствието ми като вълна,

нещо в мене всеки ден умира,

за да се роди във вечността.

... И разпадам се отново на парчета,

подритвам ги неловко с крак,

а под килима ми отдавна вече няма

място и за тебе и за тях.

Раздираща тревога и нелепи чувства

трупат в мене днешният печал

и ако днес живея, то е само, за да мога

напук да кажа "няма пак да се предам".