Няма пак да се предам
Пределът ми изнервен се гуши във страха си -
храни се от лоши мисли и повели,
а чувствата отдавна са заспали,
спокойствието ми завинаги отнели.
... И дишам ужас, раждам мисли почернели,
ровя се в душевния си ад,
тези две ръце до болка уморени
треперят и прегръщат страх.
... И болката ми във очите пак прозира
яхнала спокойствието ми като вълна,
нещо в мене всеки ден умира,
за да се роди във вечността.
... И разпадам се отново на парчета,
подритвам ги неловко с крак,
а под килима ми отдавна вече няма
място и за тебе и за тях.
Раздираща тревога и нелепи чувства
трупат в мене днешният печал
и ако днес живея, то е само, за да мога
напук да кажа "няма пак да се предам".
© Електра All rights reserved.
