Няма те...
Няма те
Изгубих те, но колкото и да плача,
няма да те върна.
Сега от болка по земята се влача
и те проклинам за това, че си тръгна.
Вечно ли така ще боли?
Не знам дали си тук до мен,
не знам дали виждаш моите сълзи...
но заедно ще бъдем някой ден.
И минават бавно дни, месеци, години дори,
но болката не спира да ме изгаря.
И от всяка секунда без теб боли...
Кажи ми, как бих могла да те забравя!
Запечатани в паметта ми остават
всяка твоя усмивка, всяка сълза.
Но тези спомени не ме натъжават,
а ми казват, че заради теб трябва да продължа!
Мисълта за теб ми дава сили...
И падам... и ставам, отново заради теб.
Ти ме научи да не се предавам,
за да стана истински човек.
И в черно, както обикновено,
по пустия път бързо вървя.
Нагоре към теб, устремена,
с две рози и свещ в ръка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Попова Все права защищены
