22.11.2008 г., 16:43 ч.

Няма те... 

  Поезия » Друга
705 0 3

Няма те

Изгубих те, но колкото и да плача,

няма да те върна.

Сега от болка по земята се влача

и те проклинам за това, че си тръгна.

Вечно ли така ще боли?

Не знам дали си тук до мен,

не знам дали виждаш моите сълзи...

но заедно ще бъдем някой ден.

И минават бавно дни, месеци, години дори,

но болката не спира да ме изгаря.

И от всяка секунда без теб боли...

Кажи ми, как бих могла да те забравя!

Запечатани в паметта ми остават

всяка твоя усмивка, всяка сълза.

Но тези спомени не ме натъжават,

а ми казват, че заради теб трябва да продължа!

Мисълта за теб ми дава сили...

И падам... и ставам, отново заради теб.

Ти ме научи да не се предавам,

за да стана истински човек.

И в черно, както обикновено,

по пустия път бързо вървя.

Нагоре към теб, устремена,

с две рози и свещ в ръка...

© Диди Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??