6 нояб. 2010 г., 20:56

Няма те

700 0 4

По идея от стихотворение на Валери Станков

Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море 
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи 
в полунощ разпиляни.
Мислех, 
че отново сънувам - 
не обичам така,
искам да бъде реално, 
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш, 
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа, 
че ме обичаш накрая да кажеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...