6.11.2010 г., 20:56

Няма те

704 0 4

По идея от стихотворение на Валери Станков

Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море 
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи 
в полунощ разпиляни.
Мислех, 
че отново сънувам - 
не обичам така,
искам да бъде реално, 
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш, 
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа, 
че ме обичаш накрая да кажеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...