6.11.2010 г., 20:56

Няма те

702 0 4

По идея от стихотворение на Валери Станков

Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море 
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи 
в полунощ разпиляни.
Мислех, 
че отново сънувам - 
не обичам така,
искам да бъде реално, 
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш, 
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа, 
че ме обичаш накрая да кажеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...