По идея от стихотворение на Валери Станков
Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи
в полунощ разпиляни.
Мислех,
че отново сънувам -
не обичам така,
искам да бъде реално,
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш,
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа,
че ме обичаш накрая да кажеш!
© Валка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
