По идея от стихотворение на Валери Станков
Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи
в полунощ разпиляни.
Мислех,
че отново сънувам -
не обичам така,
искам да бъде реално,
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш,
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа,
че ме обичаш накрая да кажеш!
© Валка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
