6 nov 2010, 20:56

Няма те

  Poesía
698 0 4

По идея от стихотворение на Валери Станков

Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море 
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи 
в полунощ разпиляни.
Мислех, 
че отново сънувам - 
не обичам така,
искам да бъде реално, 
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш, 
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа, 
че ме обичаш накрая да кажеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...