23 авг. 2011 г., 17:43

Няма те (детство) 

  Поэзия
466 0 4

Откакто те няма, скъси се луната
и с пясък поръси се млечният път.
Незнайна планета се срина в краката ми
и далечни галактики странно кървят.

Откакто те няма, е някак си тъжно
и празно. Напразно редя
копче по копче съдбата, защото съм длъжна
да лепя и съшивам деня и нощта.

Откакто те няма, нанизват се дните
мънистено-шарени - от скука до грях...
Нещо горчиво ми щипе очите
и няма да бъда пак камбана от смях...

И понеже те няма, няма как да прегръщам
всяка секунда от времето светло.
... Не зная магия, с която се връща
вълшебното приказно детство...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??