Няма те (детство)
Откакто те няма, скъси се луната
и с пясък поръси се млечният път.
Незнайна планета се срина в краката ми
и далечни галактики странно кървят.
Откакто те няма, е някак си тъжно
и празно. Напразно редя
копче по копче съдбата, защото съм длъжна
да лепя и съшивам деня и нощта.
Откакто те няма, нанизват се дните
мънистено-шарени - от скука до грях...
Нещо горчиво ми щипе очите
и няма да бъда пак камбана от смях...
И понеже те няма, няма как да прегръщам
всяка секунда от времето светло.
... Не зная магия, с която се връща
вълшебното приказно детство...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
