Няма. За пореден път. :)

Поэзия

951 0 6

Всеки се бори за нещо.
Напоследък - само за вещи.
И хората днес са без дух,
и без знания, и без слух.

Малко са тези, които
изпънали остро ушите,
надничат на живота в килера
и мислят, и вярват... живеят.

В жаравата бъркат, боли...
Но Мечтата сред въглени спи.
Без рани "човек" не се става,
без вяра оставаш си плява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joyce (Анна Банчева)

Онези заглавия, които са ти по-крейзи, обикновено пасват на съдържанието, а тук му приляга нещо по-сериозно.

2015-05-01T22:50:42+03:00
superelche (Елена Даскалова)

Оххх, не ме бива явно в заглавията. Слагам, сменям, поправям - а те все като кръпки ми стоят...

2015-05-01T08:37:43+03:00
joyce (Анна Банчева)

Ееее, Елче, ти ако не сложиш някакво шантаво заглавие, та кой? Много ми харесва креативността ти! А стихотворението ти дава повод за размисъл, но би му отивало едно по-нормално заглавие.

2015-04-30T23:23:42+03:00
superelche (Елена Даскалова)

Благодаря ви, хора! Много сте мили!

2015-04-30T14:11:53+03:00
Galifray (Галифрей Михайлов)

Много е красиво. Повече донкихотовци трябва да има в този свят. Или поне в нашата страна, в която материализмът е достигнал крайни предели. Само сметкаджии има и вещи. Даже хората взеха да стават вещи - лъскави и изкуствени.

2015-04-28T13:45:06+03:00