* * *
Бе утро и ухаеха цветя
когато ти реши да си отидеш.
Не каза нищо. Тръгна си сама.
Даже не поиска да ме видиш.
Не спрях те и дали сгреших , не знам!
Дали ти беше малко любовта ми ?
А аз отново ще остана сам.
За мен ще си припомняш ли? Едва ли?
Поредна спирка на минаващ влак
за тебе бях, и вече ме забрави.
Ще спреш на следващата гара пак,
а след това и нея ще оставиш.
Защо поне за сбогом се не спря?
Защо едничка дума не пророни?
Повярвай ми, че щях да разбера!
Но нека всеки своя път да гони!
Любов на заем нийде не търси!
Помни: любов срещу любов се дава!
Истинска ли е, ще те боли!
Но никъде любов не се продава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
