Нямам думи за теб
Нямам думи за теб,
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край.
Върви по своя път – изгубена
и заблудена във своите изгубени мечти,
инатите ти префърцунени ги знам
и няма нужда веч да спориш,
делата ти са ясни, без да говориш,
а твоята скована в лед душа
те мъкне пак към дъното на безпомощността.
Не съм аз този, който ще те пази вечно...
... оглеждай се във всеки онзи, който ще хареса теб,
любов и почитание или пък виртуално обожание,
надявам се да си щастлива, но без да натоварваш мен,
защото ази веч не мога да бъда мил с егоцентрични хора.
Оставям те на твоята съдба –
да търсиш някого и да се луташ по небето.
Звездици много, малко са наистина слънцата,
които ще те стоплят в нощната хлад.
И веч не ме търси, да те обслужвам и лигавя.
Намерих си жена, която да обичам,
забравих те, като крайпътна гара.
Обичам друга, от тебе се... отричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
