Feb 19, 2017, 11:55 AM  

Нямам думи за теб 

  Poetry » Phylosophy
236 0 3

Нямам думи за теб,

обичах те, без да те познавам,

уважавах те, без да получавам същото,

обожавах те, без да го заслужаваш...

... но вече край.

Върви по своя път – изгубена 

и заблудена във своите изгубени мечти,

инатите ти префърцунени ги знам

и няма нужда веч да спориш, 

делата ти са ясни, без да говориш,

а твоята скована в лед душа

те мъкне пак към дъното на безпомощността.

Не съм аз този, който ще те пази вечно...

... оглеждай се  във всеки онзи, който ще хареса теб,

любов и почитание или пък виртуално обожание,

надявам се да си щастлива, но без да натоварваш мен,

защото ази веч не мога да бъда мил с егоцентрични хора.

Оставям те на твоята съдба –

да търсиш някого и да се луташ по небето.

Звездици много, малко са наистина слънцата,

които ще те стоплят в нощната хлад.

И веч не ме търси, да те обслужвам и лигавя.

Намерих си жена, която да обичам,

забравих те, като крайпътна гара.

Обичам друга, от тебе се... отричам.

 

© Борислав тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??