16 июл. 2013 г., 20:25

Нямам нужда

709 0 0

 

Аз нямам нужда да бъда опора за някой, 

а някой да бъде опора за мене...

Да поеме ръката ми в силния вятър,

забравил за трудности, студ или време.

 

Да ме приспива гласът му нежен и топъл

и този същият сутрин мен да събужда.

Да гали душата ми пристан и вопъл,

да бъде опора, и вяра, и нужда...

 

Аз не искам да бъда опора за някой...

Много дълго такива лекувах...

Аз търся този, който в силния вятър

ще ми покаже защо съществувам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...