16 июл. 2013 г., 20:25

Нямам нужда

712 0 0

 

Аз нямам нужда да бъда опора за някой, 

а някой да бъде опора за мене...

Да поеме ръката ми в силния вятър,

забравил за трудности, студ или време.

 

Да ме приспива гласът му нежен и топъл

и този същият сутрин мен да събужда.

Да гали душата ми пристан и вопъл,

да бъде опора, и вяра, и нужда...

 

Аз не искам да бъда опора за някой...

Много дълго такива лекувах...

Аз търся този, който в силния вятър

ще ми покаже защо съществувам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...