16.07.2013 г., 20:25

Нямам нужда

705 0 0

 

Аз нямам нужда да бъда опора за някой, 

а някой да бъде опора за мене...

Да поеме ръката ми в силния вятър,

забравил за трудности, студ или време.

 

Да ме приспива гласът му нежен и топъл

и този същият сутрин мен да събужда.

Да гали душата ми пристан и вопъл,

да бъде опора, и вяра, и нужда...

 

Аз не искам да бъда опора за някой...

Много дълго такива лекувах...

Аз търся този, който в силния вятър

ще ми покаже защо съществувам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...