16.07.2013 г., 20:25

Нямам нужда

710 0 0

 

Аз нямам нужда да бъда опора за някой, 

а някой да бъде опора за мене...

Да поеме ръката ми в силния вятър,

забравил за трудности, студ или време.

 

Да ме приспива гласът му нежен и топъл

и този същият сутрин мен да събужда.

Да гали душата ми пристан и вопъл,

да бъде опора, и вяра, и нужда...

 

Аз не искам да бъда опора за някой...

Много дълго такива лекувах...

Аз търся този, който в силния вятър

ще ми покаже защо съществувам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...