21 апр. 2009 г., 13:48

Нямам сили

1.1K 0 1

Колко боли, когато губиш любимия
и не можеш да върнеш изминалите дни.
Нямаш сили за нови открития,
не ти се занимава повече с игри.

 

Така започна нашата приказка.
След омразата настъпи любов.
Да ни разделят искаха,
но двамата живеехме един живот.

 

Преборихме се с трудностите
и си откраднахме от времето.
Дните ни бяха по-хубави и от хубавите,
но после стана тежко бремето.

 

Дните станаха ни скучни,
а любовта ни пък замря.
Думите се чуваха тъй мъчни,
изказани със неприязън и тъга.

 

Любовта умря от всекидневието.
Сутрин ставах, а не знаех и защо.
Вече не лягах с намерението,
че на сутринта ще бъде по-добро.

 

Вече няма ги и жестовете,
с които чувствахме се специални.
Нито пишеха се стиховете,
думите ми станаха банални.

 

Сякаш всичко стана навик.
Не усещах трепет в моята душа.
Себе си успях, но сърцето не измамих.
А мен затрупа ме страха.

 

Колко ми е болно, че не мога да те върна.
Да те върна в своето сърце.
Надали ще мога вече да те зърна.
Да ти кажа, че си моето момче.

 

Нямам сили да започнем с тебе отначало.
Няма как да направя всичко отново интересно.
Сърцето ми те беше някога познало,
но отдавна с теб не е така горещо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много изразително и точно описание на едно "съжителство".

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...