Нямам време за болки
и за хули по другите.
Нямам време за клюките даже.
Стига толкова смисъл,
граден върху пясък,
стига толкова
празни брътвежи.
Всяко утро започва
с прокуда на мрака
и след буря ни радва дъгата...
Но в душите е страшно
и тежко, когато
се промъкне
и вика тъгата...
Нека аз да не бъда
причина за нея,
че обиждах
и мачках,
разделях...
Тук сме само за кратко,
а и Господ ни гледа!
Милостта Си ли
да ни отнеме?...
© Руми Бакърджиева Все права защищены