4.12.2008 г., 9:45

Нямам време

726 1 7
 

Нямам време за болки

и за хули по другите.

Нямам време за клюките даже.

Стига толкова смисъл,

граден върху пясък,

стига толкова

празни брътвежи.

Всяко утро започва

с прокуда на мрака

и след буря ни радва дъгата...

Но в душите е страшно

и тежко, когато

се промъкне

и вика тъгата...

Нека аз да не бъда

причина за нея,

че обиждах

и мачках,

разделях...

Тук сме само за кратко,

а и Господ ни гледа!

Милостта Си ли

да ни отнеме?...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Всяко утро започва с прокуда на мрака"-харесах.Поздравче
  • Благодаря, Маги. От сърце.
  • истинско поетично послание...трогна ме...
    с обич, Руми.
  • Благодаря! И аз се надявам повече хора да започнат да мислят като мен, макар това да е невероятно трудно.
    Ели, радвам се, че ме чувстваш близка. А за изключенията - без тях не би било възможно.
  • Осъзнаване
    Радвам се, че си близо до моето мислене, с малки изключния!
    Иначе са си чисто губене на време празните приказки!
    Храесах! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...