Dec 4, 2008, 9:45 AM

Нямам време

  Poetry
732 1 7
 

Нямам време за болки

и за хули по другите.

Нямам време за клюките даже.

Стига толкова смисъл,

граден върху пясък,

стига толкова

празни брътвежи.

Всяко утро започва

с прокуда на мрака

и след буря ни радва дъгата...

Но в душите е страшно

и тежко, когато

се промъкне

и вика тъгата...

Нека аз да не бъда

причина за нея,

че обиждах

и мачках,

разделях...

Тук сме само за кратко,

а и Господ ни гледа!

Милостта Си ли

да ни отнеме?...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Всяко утро започва с прокуда на мрака"-харесах.Поздравче
  • Благодаря, Маги. От сърце.
  • истинско поетично послание...трогна ме...
    с обич, Руми.
  • Благодаря! И аз се надявам повече хора да започнат да мислят като мен, макар това да е невероятно трудно.
    Ели, радвам се, че ме чувстваш близка. А за изключенията - без тях не би било възможно.
  • Осъзнаване
    Радвам се, че си близо до моето мислене, с малки изключния!
    Иначе са си чисто губене на време празните приказки!
    Храесах! Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...