7 мая 2010 г., 22:55

Нямам заглавие

796 0 7

Седни пред мен и ме слушай,

гледай ме право в очите.

Поглед, пламък и пушек,

луд туптеж във гърдите...

 

 

Дума след дума изгарят

въздуха малко останал.

Устни устните чакат

в миг безумен и страстен.

 

 

Дъх по кожа разлива се,

шепот потъва в ума.

Тяло в тялото впива се,

сякаш дъжд в жадна земя.

 

 

Бесен ток ескалира

до взрив, до блясък, до гръм.

Влива се цялата сила...

Електричество.

 

Си. Съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...