7 may 2010, 22:55

Нямам заглавие

  Poesía
803 0 7

Седни пред мен и ме слушай,

гледай ме право в очите.

Поглед, пламък и пушек,

луд туптеж във гърдите...

 

 

Дума след дума изгарят

въздуха малко останал.

Устни устните чакат

в миг безумен и страстен.

 

 

Дъх по кожа разлива се,

шепот потъва в ума.

Тяло в тялото впива се,

сякаш дъжд в жадна земя.

 

 

Бесен ток ескалира

до взрив, до блясък, до гръм.

Влива се цялата сила...

Електричество.

 

Си. Съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...