Седни пред мен и ме слушай,
гледай ме право в очите.
Поглед, пламък и пушек,
луд туптеж във гърдите...
Дума след дума изгарят
въздуха малко останал.
Устни устните чакат
в миг безумен и страстен.
Дъх по кожа разлива се,
шепот потъва в ума.
Тяло в тялото впива се,
сякаш дъжд в жадна земя.
Бесен ток ескалира
до взрив, до блясък, до гръм.
Влива се цялата сила...
Електричество.
Си. Съм.
© Катя Всички права запазени