7.05.2010 г., 22:55 ч.

Нямам заглавие 

  Поезия
624 0 7

Седни пред мен и ме слушай,

гледай ме право в очите.

Поглед, пламък и пушек,

луд туптеж във гърдите...

 

 

Дума след дума изгарят

въздуха малко останал.

Устни устните чакат

в миг безумен и страстен.

 

 

Дъх по кожа разлива се,

шепот потъва в ума.

Тяло в тялото впива се,

сякаш дъжд в жадна земя.

 

 

Бесен ток ескалира

до взрив, до блясък, до гръм.

Влива се цялата сила...

Електричество.

 

Си. Съм.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??