May 7, 2010, 10:55 PM

Нямам заглавие

  Poetry
801 0 7

Седни пред мен и ме слушай,

гледай ме право в очите.

Поглед, пламък и пушек,

луд туптеж във гърдите...

 

 

Дума след дума изгарят

въздуха малко останал.

Устни устните чакат

в миг безумен и страстен.

 

 

Дъх по кожа разлива се,

шепот потъва в ума.

Тяло в тялото впива се,

сякаш дъжд в жадна земя.

 

 

Бесен ток ескалира

до взрив, до блясък, до гръм.

Влива се цялата сила...

Електричество.

 

Си. Съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...